Начало » Велики изобретатели » Никола Тесла » Автомобилът на Тесла

Автомобилът на Тесла

Е-мейл Печат

“Автомобилът на Тесла”

“Повечето източници,разказващи за автомобила на Тесла, се позовават на статията на A.C. Greene от местния вестник”Сутрешни Даласки новини”.

“С подкрепата на компаниите Pierce-Arrow Co. and General Electric през 1931 Тесла свалил бензиновия двигател от новият автомобил на фирмата "Pierce-Arrow" и го заменил със стандартен електромотор за променлив ток с мощност 80 к.с. (1800 об/мин) без нито един от традиционно известните външни източници да захранване.

После купил от местния магазин за радиочасти 12 електронни лампи, няколко проводника, шепа резистори и събрал всичките тези придобивки в кутия с дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см с две стърчащи навън пръчки с дължина 7,5 см. Закрепвайки кутийката зад седалката на шофьора, той издърпал пръчките и обявил: “Сега имаме енергия”. След това той карал колата една седмица със скорост до 150 км/ч.

Тъй като двигателят в колата бил с променлив ток без никакви батерии, тук възниква въпросът – откъде взема енергия? Тесла отговарял: “От етера около нас”. Хората започнали да говорят, че Тесла е безумец и няма начин да не се е съюзил със зловещите сили във вселената.

Това разсърдило Тесла, той свалил тайнствената кутия от транспортното средство и се върнал в лабораторията си в Ню-Йорк. Тайната му си отишла заедно с него!

"Pierce-Arrow" на който Тесла поставил променливотоков ел. двигател с мощност 80 к.с.

РАЗГАДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОМОБИЛА НА ТЕСЛА
(версия 1)

(с) 2003 Рус Эвенс, независим изследовател.

В схемата на електромобила на Тесла това, което смятат за приемник (черна кутия с две пръчки  зад седалката на шофьора) очевидно се явява предавател. Използват се два излъчвателя за получаване на три честоти. Тесла е обичал цифрата 3. Освен най-основния електродвигател, в автомобила е трябвало да има акумулатор и стартер. При включването на стартера заедно с Ел. Двигателя, последният се превръща в генератор, който захранва двата пулсиращи излъчвателя. ВЧ трептения на излъчвателите поддържат движението на ел.двигателя. По този начин ел.двигателят може да се явява едновременно източник на въртенето на колелата на автомобила и генератор, захранващ ВЧ излъчватели.

Традиционното тълкуване разглежда двете пръчки в качеството на приемници на някакви космични лъчи. После към тях свързват някакви усилватели (без захранване!), които да снабдяват Ел. Двигателя с електричество.

Всъщност Ел. Двигателят не употребява никакъв ток.

През 20-те години Маркони демонстрирал пред Мусолини и съпругата му как от разстояние няколко стотин метра може да спре движението на транспортна колона с помощта на ВЧ ЕМ излъчване.

Същият ефект с обратен знак може да бъде използван по отношение на електродвигателите.

Спирането се предизвиква от дисониращо излъчване. Движението се предизвиква от резониращо излъчване. Очевидно ефектът, показан от Маркони работи за бензинови двигатели, доколкото при тях има електрогенератор, захранващ запалителните свещи. Дизеловите двигатели са значително по-малко възприемчиви към такова въздействие.

Движеща сила на ел.двигателя на Тесла се явява не електрическия ток от някакъв произход, космичен или някакъв друг, а резонансните ВЧ трептения на средата, на етера, предизвикващи движещата сила в ел.двигателя при това не на атомно равнище, както е при Дж. Кили, а на равнището на трептящия кръг на Ел. Двигателя.

По този начин можем да изобразим следната концептуална схема на работата на Ел. Двигателя на електромобила на Тесла.
Акумулаторът включва стартера. Ел. Двигателят  се задвижва и започва да работи като Ел. Генератор. Захранването постъпва в два независими генератора на ВЧ ЕМ импулси, настроени по изчислена формула в резонанс с трептящият кръг на Ел. Двигателя. Независимите трептения на ЕМ генератори са настроени в хармоничен акорд. Няколко секунди след включването стартерът се изключва, акумулаторът се изключва. ВЧ ЕМ импулси на двата генератора развиват мощност в Ел. Двигателя, който работи в резонанс с ВЧ излъчватели и не употребява никакъв ток.

Обясняване на работата на електроавтомобила на Тесла

Съгласно закона за причинно-следствените връзки, ако второто следва от първото, то и първото може да следва от второто. Във физиката това е принципът на обратимостта на всички процеси.

Например известни са явленията на възникване на поляризация на диелектрик под действие на механични напрежения. Това се нарича “прав пиезоелектрически ефект”. В същото време е характерно и обратното – възникването на механични деформации под действие на електрическо поле - “обратен пиезоелектрически ефект”. Правият и обратният пиезоелектрически ефекти се наблюдават в един и същи кристали – пиезоелектрици.

Друг пример е с термоелементите. Ако местата на контакта на термоелементите се поддържат при различни температури, то във веригата възниква електродвижеща сила (термо едс), а при затварянето на веригата възниква електрически ток. Ако през термоелемента се пропуска ток от постоянен източник, то на единия от контактите му става поглъщане на топлина, а на другия – отделяне на топлина.
При обичайната организация на процеса, всеки ел. двигател употребява ток и предизвиква трептящи смущения в околната среда, в етера, това, което се нарича индуктивност. Тези неизбежни смущения в средата обикновено не се използват по никакъв начин. Прието е да не им се обръща внимание, доколкото те не пречат на никого. Между впрочем, трябва да се разбере, че загубите не енергия при захранването, необходимо на ел. двигателя, всъщност се предизвикват от това, че двигателят не работи в абсолютен вакуум, а в среда и че именно за създаването на трептящите смущения в средата се изразходва по-голямата част от енергията, захранваща ел.двигателя, на същите тези смущения, за които е прието да си затваряме очите.

Тук се заключава най-важният момент. Това трябва да се подчертае. Загубите на енергия при работата на всеки ел. двигател са свързани не с триенето на ротора, не със съпротивлението на въздуха, а със загубите на индуктивност, тоест, с “плътността” на етера по отношение на въртящите се електромагнитни части на двигателя. Ел.двигателят завърта неподвижния (относително неподвижен) етер, като в него възникват концентрични вълни, разпространяващи се във всички посоки. При работа на ел. двигателя тези загуби са около 90% от общите загуби.

СХЕМА НА ЗАГУБИТЕ НА ЕНЕРГИЯ В ОБИКНОВЕН ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛ

Какво е направил Тесла. Тесла е разбрал, че ел.двигател, който неизбежно “създава вълни” в етера, не е най-оптималното устройство за тази цел. Разбираемо е, че трептения с 30 Hz (1800 об./мин.) никак не хармонират с честотите, които лесно се поддържат от средата. 30 Hz е прекалено ниска честота за получаване на резонанс в такава среда като етера.

От друга страна Тесла отлично е виждал, че вълните в етера могат да бъдат не страничен продукт от работата на ел. двигателя, не паразитни загуби, а движеща сила на ел. двигателя, ако тези върни се поддържат при минимален разход на енергия. Тесла отлично е знаел как да поддържа тези вълни. За това са нужни резонансни ВЧ трептения. За достигане на резонанса фината природа на етера обуславя необходимостта от високи честоти. Както е известно резонанс настъпва при доближаването на честотата на външното въздействие (трептенията на генератора) до една от честотите на собствените трептения на системата (в дадения случай принудителните трептения в етера са бавно затихващи по отношение на честотата на ВЧ генератора), възникващи в резултат на външното принудително въздействие. Оптималното поддържане на вълните в етера всъщност представлява процес на напомпване на стояща вълна около ВЧ генератора.

Пред вид обяснението, изложено от Тесла, решението не е представлявало техническа трудност. Той буквално на коленете си, в хотелската стая, сглобил ВЧ генератора, устройството, което “предизвиква вълна” в пространството, в което работи ел. двигателя. (Генераторът е ВЧ, а не нискочестотен, защото нискочестотният не би позволил създаването на стояща вълна чрез резонанс, тъй като разсейването на вълните би изпреварило импулсите на генератора). Честотата на ВЧ генератора трябвало да бъде в кратен резонанс с честотата на ел. двигателя. Например ако честотата н двигателя е 30 Hz, то честотата на генератора може да е 30 MHz. По този начин ВЧ генераторът се явява като посредник между средата и двигателя. ВЧ генераторът употребява малко енергия. Като устройство е оптимален (за разлика от ел. двигателя) за създаване и поддържане на вълни в етера. А вълните в етера, ако са в резонанс с трептящия кръг на работещия двигател, се превръщат в движеща сила (а не в паразитни загуби) за извършваната от ел. двигателя работа. При такава схема не е нужно захранване на двигателя. Захранване е нужно, за да се произведе вълна, предизвикваща съпротивлението на средата. А тук самата среда поддържа вълната и така поддържа  въртенето на двигателя, който е в резонанс с тази вълна. По този начин ел. двигателят се превръща в генератор, който чрез своето въртене преобразува енергията на трептенията на етера в ел. ток, който се произвежда (изтича) от него.

За нормалната работа на ВЧ генератора, който е в резонанс с етера, е нужна минимум енергия. Енергията, с която го снабдява ел. двигателя, му стига в излишък. Всъщност ел. двигателят използва не енергията на ВЧ генератора, а енергията на резонансно напомпаната стояща вълна в етера.

Принцип на работа на електродвигателя в схемата, използвана от Тесла.

Естествено, такъв ел. двигател също ще се и охлажда. Двигателят, нуждаещ се от захранване, се нагрява от съпротивлението на средата, която му се налага да завърта около себе си. А тук няма нужда да се завърта средата, а обратно, самата среда завърта двигателя, който, като следствие, произвежда ток. В това няма никакво вълшебство или мистика, а единствено разумно организиране на процеса.

 

За повече информация вижте Харолд Аспден и по-специално ефектът на Аспден за "виртуалната инерция".
 
Източници: http://community.livejournal.com/nikola_tesla_ru/2033.html, http://community.livejournal.com/nikola_tesla_ru/5997.html#cutid1

РАЗГАДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОМОБИЛА НА ТЕСЛА
(версия 2)

Знаем, че преобразувателя на T.H. Moray приемащ лъчиста енергия (Radiant Energy Device) е имал подобнo устройство. Той е използвал специален „клапан”, който в същността си представлява диод. С тази разлика, че диодът му работел повече като триак. Това е то – всякакви електрически вълни, и позитивни и негативни потоци се улавят с антена и прекарват през диода с минимална загуба на енергия. Доколкото знаем този клапан се е състои от композитен материал на базата на ГЕРМАНИЙ.

От там отива в през настроена схема състояща се от вакуумни лампи и кондензатори, която натрупва и разрежда енергията нужна на товара.

Забележете, че резонансната схема на Морей е използвала КОНДЕНЗАТОРИ, БОБИНИ И РЕЗИСТОРИ. Експериментите по времето на Морей са показали изходна мощност до 50 киловата високочестотна енергия. Вярвам, че е била високочестотна, защото 100 ватова крушка е светела без да се нагрява.

Преобразувателя на Морей е имал съществен недостатък – можел да захранва САМО РЕЗИСТИВНИ и НЕИНДУКТИВНИ товари. Това е, защото индуктивните товари съдържат намотки с проводници, които се нагряват повече от ХИСТЕРЕЗИСА (взаимодействащи си магнитно-електрически полета), отколкото от просто съпротивление на потока на ток през молекулярните/атомни шаблони.
Този тип интерферентно поле е предизвиквал отдръпване (backup) на енергията и последващо разстройване на преобразувателя на Морей. Тъй като това устройство е било НАСТРОЕНО на точно определен модел вълни, то не е можело да компенсира смяна в честотите и дисторция. Като резултат всеки опит да се включи в него индуктивен товар е предизвиквал спирането му. За да се рестартира, всичките индуктивни товари е трябвало да бъдат изключени, преобразователя да бъде настроен наново и рестартиран.
Морей също така използвал необичаен начин на работа на вакуумната лампа, наречен „студен катод”. Това не е изисквало да се нагрява подложка за „термоелектронна емисия”, което по принцип е нужно за да работи една вакуумна лампа.
Упоменатни са също радиоактивни елементи в схемата на антената, което навежда на мисълта, че той по-скоро е настроил устройството на непрекъснат радиоактивен разпад, отколкото на космични или земни енергии.

Сега да се върнем на Захранващата Кутия на Тесла

Първото, което прави впечатление е използването на Променливотоков електродвигател. Това ни казва, че устройството на Тесла е било по-добро от това на Морей, което е можело да захранва само резистивни товари. Всички универсални енергии се движат като ВЪЛНИ и точно това представлява променливия ток. „Цялата вселена непрекъснато бива обливана с тези променливи енергии, които покриват целият честотен спектър”,  казва Морей в книгата си „Морето от енергия, в което Земята плува”

Това, което не ми даваше мира бе, че Тесла е използвал съвсем достъпни компоненти, които могат да се закупят от всеки радио-магазин, и ги е сглобил в конфигурация, която работи като приемник на безплатна енергия.
Друго, което трябва да отбележим е списъкът с компонентите:

  1. 12 Вакуумни лампи (70L7-GT rectifier beam power tubes)
  2. Проводници
  3. Разни резистори
  4. Пръчки с диаметър 0.6 см (1/4”), дълги 7.6 см (3”).

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, НЯМА КОНДЕНЗАТОРИ! Проводниците може би са били за връзките или за навиване на бобини. Пръчките или са били дебели проводящи шини или по-вероятно АНТЕНИ!
Резонансна схема може да се построи по няколко начина. Можете да постигнете един и същ ефект използвайки:

  • Резистори И кондензатори
  • Кондензатори И бобини
  • Бобини И резистори

Така, че в случая Тесла или е навил свои бобини или просто е използвал проводниците да свърже лампите с резисторите. Лично аз смятам, че ги е използвал само за свръзка и НЕ Е ИЗПОЛЗВАЛ НАМОТКИ. Също така мисля, че е използвал диод някъде във схемата за да прихване само една полярност.

Нямаме спецификациите на променливотоковия електродвигател, който Тесла е използвал в автомобила, така, че нямаме идея дали е бил моно или многофазен. Монофазният има само една намотка, която създава магнитно поле, което се върти според увеличаването или намаляването на променливото напрежение. Многофазовият електродвигател има множество намотки, които се захранват с дефазиран ток, който се редуват по такъв начин, че да се подсилват една друга. Ако това е трифазен мотор, тогава фазите са отместени на 120 градуса една от друга. Такъв двигател има по-голяма мощност, но изисква три пъти по-силен ток.
И след като кутията е захранвала променливотоков мотор, тя вероятно е била НАСТРОЕНА към една или множество честоти, най-вероятно многофазни.

И така, ако 7.6 (3”) сантиметровите пръчки са били антени, можем да изчислим честотата използвайки следното:

                           w = дължина на вълната
                           v = скорост на разпространение
                           f = честота на сигнала

един пример:       w = v / f = дължина на вълната във футове
                           w = 984,000,000/1,500,000 = 656 фута
                           f = 984,000,000/656 = 1,500,000 or 1.5 MHz

                           3 инча   * 4  = 1 фут
                           984,000,000/1 = 984,000,000
                           984,000,000/4 = 246,000,000 или 246 MHz

Това показва, че 3 инчовите пръчи (ако наистина са били с тази дължина и са функционирали като антени) са резонирали с 246 MHz
Аз смятам, че схемата е била двойна – 6 лампи, една пръчка с резистори прихващат и „помпят” само позитивните сигнали, докато останалите 6 лампи, пръчка и резистори правят същото за негативните сигнали. Подобна схема може да е с ПАРАЛЕЛНО или СЕРИЙНО свързване на вакуумните лампи. След като токовата проводимост е пропорционална на външната площ, логично е паралелно свързване на 70L7-GT с всички ВХОДОВЕ свързани към една антена и всички ИЗХОДИ свързани към терминала, свързан към товара. Това ще предостави максимално протичане на тока от приемащите енергийни клапани.
А самата природа на тези „енергийни клапани” е под въпрос. Дали те са космически лъчи, електростатични, Шуманови пикове, магнетични сили, нещо друго или поток от Етер в неутралния център на масата?
Има различни разновидности вакуумни лампи. Най-простият вариант е две пластини разделени с решетка. Когато долната пластина се нагрее, тя излъчва йони („термоелектронни емисии”). Решетката може да бъде управлявана прилагайки напрежение, с което да се увеличава, намалява или спира потокът на тези йони към горната пластина.
Други горми включват повече пластини с повече решетки, които позволяват по-добър контрол върху йонния поток. С правилно управление на решетките вакуумните лампи могат да бъдат използвани като ключове, модулатор, усилватели и др.
Лампите работят главно с високо НАПРЕЖЕНИЕ, с което се контролира йонния поток. Модерните транзистори са аналог на вакуумните лампи с тази разлика, че използват ТОК вместо НАПРЕЖЕНИЕ. Транзисторите се съпоставят с вакуумните лампи така:

                     Лампа             Транзистор   Полярност
  Управлява се с     Напрежение        Ток
                     Подложка          емитер      негативна - катод
                     мрежа             база        неутрална
                     приемаща пластина колектор    позитивна - анод

В случая със захранващата кутия на Тесла, вакуумните лампи изглежда са работели като „помпа”, която събира постъпващият ток в формата на йонна интезификация. Веднъж достигнало определена плътност „компресираното” йонно поле бива освободено към по-нататък към товара или към друга лампа.

Така че, ако в схемата имаме 6 лампи свързани паралелно, всички захранени от една антена, захранващи един изход, това ще даде най-висока акумулация на ток заради сумарната голяма площ на паралелните лампи.

Забележете, че вакуумните лампи най-вероятно са работели в режим на „студен катод”, тъй като нагревателните решетки не се захранват от външен източник, който да осигурява топлина за класическа термоелектронна емисия.

Ако лампите се свържат последователно, тогава „всяка помпа” ще захранва друга „помпа” и така ще се получи висока плътност на електроните. Резултатът ще е висок ВОЛТАЖ поради увеличеното НАЛЯГАНЕ.

So we have two antennas (1/4" diameter, 3" long rods), two sets of 6 vacuum tubes connected together by wire and assorted resistors. As the waves of energy are collected by the 3" rods, positive on one, negative on another, the energy builds up in the form of increased ions in each of the paralleled vacuum tubes. As in Moray's generator, the circuit will feed whatever load is attached as long as it does not EXCEED the current carrying capacity of the circuit components. What we have is an energy pumping system.

И така, имаме две антени (пръчки с диаметър 0.6 см, дълги 7.6 см), два комплекта по 6 вакуумни лампи свързани с проводници и разни резистори. Вълните от енергия се събират от пръчките, позитивните в едната, негативните в другата, енергията се трупа под формата на увеличаващ се поток йони във всяка от паралелните лампи. И както при Морей, токът ще захранва товарът, стига той да не надхвърля капацитета на схемата. В същност ние имаме система за напомпване на енергия.

За повече информация виж http://www.hohlov.nnov.ru

 


 

 

 

Никола Тесла